Сам във тъмнината,
протягам се да стигна твоята ръка,
докосвам я със лекотата,

Хиляди пъти убивах се,
за да запазя теб жива.
И пак обичам те,

Липсваш ми - силно, страстно,
безконечно, непоносимо,
а устните ти ясно

Хората говорят,
тихомълком, под сурдинка,
те сами се тровят,

Всяка нощ и всеки ден
са нищо, пълно със надежда.
А ти си част от мен,

 Нощта във тъмни краски,
приканва те във мрака
и те прелъстява с ласки,