Епопея на Забравения

Светът тесен за твоята душа е,

тук никой, за нищо не ще се покае.

Моята съвест инак днеска ми говори,

че за слава всеки се бори,

че идеалите са клишета, без страст.

Те са погълнати от тази клиширана паст.

„Той сега вървеше с клюмнала глава.”

Това е за Бенковски, но кой сега

ще споменава твоето име, твоите книги,

кой ще напомня твоята борба,

кой ще къса робски вериги

и ще повтаря твойте слова.

И тази Епопея тъмна, непозната нам,

Времето опетни геройството със срам...

Аз все още настръхвам

Някога щом чуя онези стихове велики

Веднага към свободата се привързвам,

Ала всички я заличават с лопати, с мотики.

Зов за помощ е това!

Още си носим срама по челото,

Винаги това ще ни бъде теглото.

И още как езика някой го брани,

той като народ и нация ни запази.

А грозни врани,

грачеха грозно, зловещо

и свободата прилежно прибрахме в буркани

сякаш е най-ненужното нещо.