Превод на 130 сонет на Шекспир:

В очите нейни слънчев блясък липсва,
бледият червен отблясък в устните, далеч е от коралов цвят,
на посивялата й гръд нищо бяло не се изписва,
а косата й е като струна изкована в черен ад.
Виждам рози без червено-бели краски,
подобна роза разцъфнала на нейното лице.
Няколко парфюма наслада носещи на части,
разделени в аромата на зловонното ухание.
Слушам онзи звук добре познат,
отдалечен от мен с глухата мелодия.
Не виждам как божествено повдига крак,
но стъпва на земята далеч от всякаква утопия.

Все пак моята любима остава несравнима,
оправдала всяка строфа с лъжлива рима.