В тъмнината броди спомен,
както в миналото бродя аз,
припомням как стоя пред Вас
и как чувствам се бездомен.

Силно ме изгаря пак
мисълта за онова прощално
сбогуване и още малко
ще Ви дам пореден знак.

Инак може и да не е днес,
но утре кой ли знае,
кой от двамата ще се покае
и ще демонстрира интетес.

Нереално е нали, Прекрасна,
как всичко е като на сън,
как "тъмно е навън"
и как надежда не угасва.

P.S. Не бих се уморил да се надявам,
дори след сбогом, аз Ваш оставам.