Замълчавам, защото прекалявам,
оставам, но няма да те занимавам,
ще пиша, но няма да показвам,
мълча, но и двама ни наказвам.

Дали изпитваш чуство,
някаква агония
и безумната ирония
се превърна във изкуство.

Плаче ти се, поплачи,
на мен не ми личи.
Ще съм жесток,
ще бъда бог -

на изкуството на войната,
на мълчанието в тъгта,
на спомена в ръката,
на целувката във планината...