Топъл вятър,
облаци, луна
и на нея кратер,
наподобяват две сърца.
Лунна светлина
на фона черен.
Погледът ми вперен
в най-красивата жена.
Лунните отбясъци,
танцуващи по твоите очи
и те - изкрящи блясъци,
с които ти ме заслепи.
Пламък от горяща свещ 
и блещукащото отражение,
сякаш не е горещ
и предвещава разяснение.
Моят говор е шумът от буря,
а той буйно удря,
сякаш е в затвор.
Но не със тембъра на ураган,
а с нежен полъх на торнадо.
Аз, когато съм до тебе там,
ще повтарям твойто име само.