Белезите по врата ми не са рани, белези от длани, спиращи дъха ми. Чакаш глъдка кислород, но не можеш да го вдишаш, за него да се бориш ти не спираш и потъваш в пот. Встрани са тези длани, но въздуха ти още спират. Без до теб да са допряни и без повече да те допират.   Тези длани са толкова необходими, да дишам те ми дават сили.