Ако на Господ се помоля,

Без да искам нещо в замяна,

Вътре в мен ще се престоря,

Говорещ с божествена измяна.

Думите дори и дадени от него,

Едва ли ще проговорят сами,

Животът, превърнал се в самобитие на всяко его,

Заветно обезсмисля всяка съвкупност от три.

И дори всеки да се кръщава,

Йерусалим е библейска сплетня,

Кръстът нищо не ни обяснява,

Липсват всякакви доказателствени звена.

Милостта божия нас ни пропуска,

Но лошото сякаш нахлува,

Обедняла масата на всяка закуска,

Премъдростта му дори и това ще лекува.

Ръцете нагоре аз безспир вдигам,

Син, Отец или Дух,

Това са те и до тях не стигам,

Учителят за моите молитви остава глух.

Фараонско локавство или вяра,

Хегемонна в земята, бедна на шестокрили,

Царство на мързел и поквара,

Човеци своя създател убили.

Шепотът отправя още молби,

Щастие, здраве и много пари,

Ъгъл от златни, кухи стени.

Южен вятър отвя твоя свят като дим,

Яростен остани за всички векове и навеки, Амин!