Аз съм най-силен от всички,
затова имах силата
да съсипя всичко и всички,
а тя клетата, милата,
не подозира какво е да е сама.

Обричам ги на болка,
съсипвам и сипя разруха,
а те толкова
пъти нищо не чуха.

Аз крещях с глас,
шепнех наум,
това бях аз
и дори бях кум.
Чупих предмети,
сега чупя души,
а не мога с монети,
да оправя това, което боли.

Дали да се обичам,
затова че съм жесток,
дали с нарицателно да наричам,
сеещия разруха порок.