Малко са нещата, които не знам,
нищожни са неяснотите там
в далечината за мен,
но нещо в този ден
остана необяснимо и за мен -
това как може да си толкова прекрасна,
тази красота за мен, тя остава ми неясна.
Как спрях своя поглед,
как светът спря да се върти,
как разбрах, че СИ ТИ,
как днес обичам само теб.
Не мога да обясня
как изглеждаш, каква си всъщност,
как имаш най-красивата външност,
как за теб да мисля не мога да спра.
Твоята усмивка, Мила,
тя оставя отпечатък по моето сърце,
как ли изглежда тази нощ твоето лице,
покажи усмивката, стига си я крила...
Как лунната светлина
се отразява по твойте устни сега,
как сияеш повече от най-ярката луна,
как си най-красивата жена.

Аз не мога да дам обяснение
за това как изглеждаш, Мила,
спираш ми дъха с онази сила,
за която нямам обяснение...