Упря дулото в сърцето ми, нямаше предупреждение, Излъга ме в лицето ми, А твоето - без изражение. Куршумът бавно си проправи път до точната артерия, избра удобен кът и започнах да линея. Първо ме човърка, кръвта капеше спокойно, след това направих стъпка, стече се в реката стройно. Поседях, поспря, размърдах се и страшно заболя. Но да спрел ли - не! Поредна рана, изстрел точно във целта. Поредната измяна, а аз прощавах до сега. Не знаеш какво ми причини, ти си купена с пари, отново каза ми лъжи, отново вярвам, че си ти.