Идва ми да вия с глас, това няма да съм вече аз,
АЗ пак съм сам. Тя пак е там. Пак самотен, за път пореден, стотен.
След блъскането във стената, проклинах Сатаната, след стискане на зъби и юмруци, след ръмжене, адски звуци, след промълвените стенания, след чужди покаяния. Аз давам ти обет пореден, да ти бъда вечно верен.   Завинаги да бъда твой, Без теб нямам миг покой.