Звукът на златните камбАНИ, напомня ми на тих сонет, който вежливо ме покАНИ, да обичам теб. След това му отговорих с песен на Бетовен. И какво ли аз не сторих, но от любов съм нередовен. Тя е мойта силна слабост, мойта Ахилесова пета. Тя е мойта вечна радост, тя е Любовта.   Да се влюбиш, то е тъй коварно, но колко е приятно, и това е вярно!