Душата си поставям в твоите ръце, на нещо се надявам, с лик в твоите нозе. Не се моля, аз съм твоята утеха, знам какво да сторя, защото ти си крехка. Ти си цвете във саксия, грижата ми, което чака. Всеки способен да убия, ако те закача. И пак съм аз, и пак съм тук, и край на този фарс ще сложа точно тук. Това е новото начало. Това е новата ни къща. ти ще носиш бяло, майка ти ще бъде тъща.   Душата си поставям в твоите ръце, на тях съм завещал и любящото сърце.