Сянката на дървото, покри камъка, скри блясъка на среброто и обви ги с мъка. Сянката с очертания остри, с контури тъмни и формите плоски в черно запълни. Сянката като постеля, заслала всичко с хлад, и всичко под нея мъртво в неделя, защото умира от глад.   Но за да я има сянката черна, трябва светлина дневна, пронизваща тъмнината вечерна.