глух за всякаква мелодия,

обоняние нямам за цветя,

животът превърна се в пародия.

Няма смисъл вечерта ми,

няма смисъл и да се събудя,

няма и в речта ми

и смисъла си губя.

Спомените са единствено копнеж,

да е лош сън, несбъднат сън

и със същия стремеж,

аз отново с теб да съм.

Събуди ме с устни от кошмара,

защото реалността е страшна като изневяра.