пазих те като последна глъдка въздух,

вдишвах те като планински въздух,

гонех те като дим във въздуха.

И на приливи и отливи стигаше до мен, море,

бе бряг и пристан на моето море,

бях удавник в теб, в твоето море,

ти бе единствена за мен в цялото море.

И всичко е в минало време,

защото ти дадох цялото си време,

и колкото и да отмине като време,

все ще си най-добрата прогноза за лошото ми време.

Стихийно опустоши един закътан свят,

който светли дни очаква, след годините във мрак.