За щастието нямам никаква нужда,
да говоря и да си го споделям,
не искам да знам и съдбата чужда
и в чужди очи нещо да гледам.
Необходимост нямам тотално,
да говоря, да се бия в гърдите,
да споделям нещо банално
и да завиждам на чужди за съдбите.
Величието е тихо,
нека то само си дава гласност,
само по себе си велико,
без фрази и зле прикрита баналност.

Щастието е скромно, без шумни фанфари,
не е много истинско, когато някой се хвали.