И дните отминават,
както Слънцето редува се с Луна,
но те не остаряват,
както нашите писма.
Думите още значат същите неща,
но ние разбираме ли ги така,
защото ги чета, помнейки това,
което пишех, но различно е сега.
Пораснали и помъдрели,
осъзнали всичко през времевата призма,
нещата вече няма да са черно-бели,
няма да е осъзнато през егото и егоизма.  


Всичко си е същото, описано в писмата,
но и аз съм друг, както промени се ти самата.