за да запазя теб жива.

И пак обичам те,

съдбата така е решила.

Не вярвам в нищо предначертано,

но ти си толкова ясно такава.

Прозира дори след всичко, неизпълнено, а обещано,

че да повярвам - само това ми остава.

И чакам нещо, без да знам

какво ще бъде и без това

пак ще бъда сам,

защото ти това пожела.

Обърка се във водовъртежи

на чужди вмешателства, животи.

Но си жерта на собствените си брътвежи,

заповеди спазваш като послушните роботи.

И сцената ми 

е там, където си ти.

Затварям очи

и си казвам - "продължи".