Днес ставам и за теб се сещам,
отивам и сядам в моя трон.
Представям си, че те посрещам
и че идваш в моя дом.

На ум сравних те пак,
епитети и метафори по ред.
Покривам споменът с безцветен лак
и отново прозираш в тях най-отпред.

Нямаше да го призная, ще мълча
ще запазя свойта тайна
и сам ще продължа.
Колкото по-дълго пазена, толкова по-трайна.

Времето минава и статуквото остава,
споменът за теб бавно избледнява.