Вие, ние - нищо не значи
във времена на социална апатия,
защото сме изпълнители, палачи

 Някъде отвът Океана
аз си мисля, че ти си мислиш, 
че сбърка, че не остана, 

Днес е сряда,
Декември, двадесет и пети,
от ядене вече ми присяда

През сълзи да погледнеш
и моето лице да видиш,
изпръхнало от вятъра студен.

Има нещо гнило,
криво, неразбрано,
тъжно, даже унило,