Нощ, мрак,
скитам се пак,
като пълен сирак,
по улици в прах.
Не, не ме е страх,
просто разбрах.
Потънах в самота,
изплувах и след това,
говорих за мисли, душа,
но с тази жена,
не сме от еднаква мая.
Купувам си време,
но вече не ми дреме,
адското бреме,
вярвай, проблем е.
Няма нищо по същество,
не знам и защо,
не знам и с какво.
Нямам сребро,
роден от ребро,
вали като из ведро,
пак ще попитам - Защо.
Колона от мравки,
правите справки
за нови заявки.
Искам Третата поправка,
убити в канавка,
викат - "Оставка",
но някоя мравка,
пуска заявка,
получава пост,
идва й гост.
Пият, пируват,
а робите долу - тихо робуват.