Ще запаля тишината,
ще счупя чаша,
ще разбия и вратата
и ще направя страшна каша.
Ще се извиня, но без вина,
а със цялата си гордост,
че мъжка е моята душа,
че няма срок и няма годност.
Ще стискам зъби,
ще мълча, когато се налага.
Защото никой не може да ме съди,
че правя това, което трябва.

  Мъжът трябва да може емоциите си да потиска,
както и със чувство да заяви това, което иска.