Лудите ме хващат

и крайно не ме и пускат,

поздрави ти пращат,

тотално ще изкукат.

Въпросът за колко

изобщо не е релевантен,

никак не е малко -

моментът е повратен.

Искам свойта лудост,

с устни да ти я предам,

като ти ме подлуди със твойта хубост,

за да не бъда с лудостта си сам.

Ти си моето тотално отклонение,

което няма рационално обяснение.