както и свърши,

началото се насрочва,

когато нещо се скърши.

И няма връщане назад,

един ад,

един кръговрат,

неприятен похват,

да бъдеш признат,

че дал си всичко на този познат.

Дал повече от това,

което някога си държал

и изтриваш капка сълза,

когато вече всичко си дал.

Многократ ме наказа

и разбрах, че никога няма да чуя:

"благодаря ти, че не се отказа"