Красива, с коси във сноп лъчи, лазурен изгерв е твоята осанка, меден залез с бронзови игли, избродиран на небесна сянка. Аленочервени марсови звезди, венерени зими суетни. Спътници с различни съдби, предвещават красотите вечни. Ти вселена си във небосвод, метеоритен дъж във космическия ред, слънчева система, асамблирана в робот, планети, които заслепени са от теб.   Космогоничен ред, създала във вековна сага, вечна красота, за вечната ти слава.